Незабравимият Милен Цветков: жертвата, която продължава да вдъхновява
Точно на 19 април се навършват пет години от момента, който накара цяла България да замълчи в ужас и скръб – смъртта на обичания и многократно награден журналист и телевизионен водещ Милен Цветков. Защо все още говорим за него? Защото неговото убийство, причинено в трагични обстоятелства, остави дълбока рана в обществото.
Невиждана трагедия, невиждана загуба!
Трагедията настъпва на булевард „Черни връх“ в столицата, където младият, но безпардонен Кристиан Николов, движещ се със скорост, която никой безразсъден не би поел, удря автомобила на Цветков, който чака на червен светофар. Николов е под въздействието на амфетамин и канабис – какво да се очаква повече?
Смърт по небрежност или един умишлен акт?
Съдебният процес продължи години, но заключенията бяха – умишленост. Да, няма да повярвате, но така съдът го определи. Николов, с цяло съзнание за последиците от безразсъдното си поведение, беше осъден на 9 години затвор, и 10 години лишаване от право да управлява моторни превозни средства. Но дали това е достатъчно? Обществото крещи: НЕ!
Обществото не забравя
Историците ще го нарекат „малката реквиема на българската журналистика“. Милен Цветков беше безстрашен, задаваше неудобни въпроси, защото знаеше, че истината може и трябва да бъде светена диригентска палка за промяна.
Червената жълта карта за правосъдие
Мнозина се чувстват ограбени от съдебната система, която вместо да осигури справедливост, раздава „ословия“ и „уговорки“. „Няма да повярвате“ се превърна в общата фраза, когато хора се сблъскат с тъмната страна на правосъдието.
Няма друг като Милен! И никога няма да има
По улиците на България звучат протестни маршове, само и само за да поддържат буден спомена за него. Той вече не е сред нас, но е сред невидимите наблюдатели, борещи се срещу мракобесие и разруха. Истината е оръжието му, и обществената памет е неговият щит.
‘Очи’ върху правосъдието
Пет години по-късно гражданите не спират да искат ново разследване и по-строги наказания за нарушители като Николов. Те питат – „дали правовата система вече не е същата след трагедията с Милен Цвеков?“ Отговорът се крие в непроменените съдебни процедури, в тежкия манталитет на „оценяване“ на наказателната санкция.
Недоволството настоява
Обществото вече не вярва в жълтия правосъден картел. Историята на Милен звучи като симфония на неразрешените въпроси, останали да се стичат като кръвта по асфалта, който е видел толкова трагични вълнения. Милиони вече не стоят безучастни; те настояват за незабавни реформи. Въздухът напомирисва на промени.
Толкова време измина, но днес отново зависи от нас да крещим за справедливост за Милен Цветков! Това е бунт под звуците на правосъдие, който няма да замълчи, докато се раздадат истински присъди!
